Римският Колизеум е най-големия амфитеатър в античността. Император Веспасиан започва строителството през 72 г. сл. н. е., а неговият син Тит го открива през 80 г. с тържествени игри, които продължават над 100 дни (123 дни ). В повечето случаи се приема, че сградата е изцяло завършена от Домициан, брата на Тит. Наричан е Амфитеатър на Флавиите или Амфитеатър на Цезарите, а името Колизеум му е било дадено към VIII век заради намиращия се до него Неронов колос.
20-вековният Колизеум е инженерно и архитектурно чудо и символ едновременно на римското величие и жестокост.
Колизеумът е съграден като подарък за римските граждани, тъй като единственият амфитеатър по това време – построеният през 29 г. пр. н. е., е бил вече тесен за населението на столицата.
Конструкцията се състои от множество арки. Четирите арки по осите на сградата са главни входове, и вероятно са били украсявани с малки портици и статуи. Останалите 76 арки са направени за лесен достъп до местата. Единствено 31 арки от външния пръстен са останали непокътнати.
Полуколоните на приземния етаж са в дорийски стил, тези на втория – йонийски, и на горния – коринтски. Атикът е разделен на плочи от коринтските колони, като има правоъгълен прозорец на всеки две колони. Древните автори споменават, че по протежение на целия атик върху тези плочи са закрепени поредица от бронзови щитове.
Арките са 4,2 м широки и 7,05 м високи на приземния етаж, докато на най-горния са само 6,45 м високи. Цялата височина на сградата е 48,5 м, включвайки корнизите между етажите и атика.
Арената, където са провеждани представленията, гладиаторските игри и ловните сцени, е елипса с оси 76 м на 44 м и e направена от дърво, покрита с жълт пясък, пренесен от хълма Monte Mario. За строежа на сградата са използвани около 100 000 кубични метра травертин от кариера близо до река Тибър. За тази цел е построен път от кариерата до Рим. Използвани са също туфени блокове, тухли и цимент. Комбинацията от различни материали подобрява еластичността на цялата сграда: основните пиластри са направени от травертин, радиалните стени от травертин и туф, сводовете са отлети от цимент, стените са измазани и боядисани в бяло и червено, но по-голямата част от замазката днес е изчезнала. Входовете са украсени с картини и мазилки, които почти не са оцелели през вековете.
